А колко е хубаво да срещнеш разбиране
да няма там дразги, интриги, "шитни",
да няма да търсиш скрит смисъл и пози,
а всичко тъй явно е, даже боли.

 Приказваш и нямаш насита, усещаш се - 
лек и отнесен, непринуден, зелен.
Изгрява доволна усмивка над теб,
и викаш от радост, и чувстваш  - нов ден.

 А колко е хубаво да срещнеш разбиране,
да пишеш, да казваш, без страх, без лъжи-
тъй истински "леко" и вечно отричано,
ти истински честна, огромно мерси!