Това лято реших да се отдам на работа.Да се забия до уши в работа, въпреки възприемането на повечето хора на моята възраст, че този сезон е време за почивки и удоволствия.Подадох молба до ректорката на университета проф. д-р. на икономическите  науки Анна Недялкова и за работа в предстоящата кандидатстудентска кампания.За моя голяма радост тя беше удовлетворена.Сега всеки ден съм по 10 часа в университета и смея да твърдя, че се чувствам много добре с колегите ми :).Отговорността е голяма, но съм уверен, че ще се справя с възложената ми работа.Истинската причина обаче да се забия това лято на работа не е заради парите или заради връзките с преподавателите и администрацията в университета, които тя предлага.Мисля, че се опитвам да преоткрия моето изгубено Аз и да избягам от НЕЯ.Все още обаче не се получава.Започва да ми се върти една отпуска в главата за 1, 2 дена с идеята да се прибера до Шумен и надеждата да Я зърна за секунда...Изглежда, че още дълго няма да я забравя.Пффф...Започвам да се уморявам от всичко това.